Most Popular Entries

The Four Day Climb June 19 0 22 led by RMI Guides Joe Hoch & Joe Crawford climbed strong to the top of Disappointment Cleaver, but above there zero visibility, strong winds and very cold temperatures turned us around. The team is now back at Camp Muir and will continue the descent to Paradise later this morning.

RMI Guide Joe Hoch

RMI Guides Dustin Wittmier and Jackson Breen reached the top of Mt. Rainier this morning around 6:20am. They enjoyed the sunrise before starting their descent. 

The team will take a break at Camp Muir before starting their final descent back to Ashford for a celebratory dinner and certificate ceremony. Nice work team!

Wednesday, June 19, 2024 - 12:20 AM PT

Привет от 11ти лагер. Нашия екип се наслаждава на почивния ден с кравай с крема сирене исьомга за закуска. След това Доминик, нашия лидер на експедиция, поднесе информационен урок на системи за евакуиране от ледникови пропасти. До момента нашите дневници са главно фокусирани на движението ни из планината през деня, затова ще направим нещо различно, ще ви запозная с нашия екип, за да се принесете внашето ежедневие.

На моето въже екипа се състой от Доминик- лидер, Крис Брокмауер или на кратко Брок, Аз - Роси, и Крис Раитс или Скитълс. Доминик е от Ню Джързи, и живее във Вашингтон с жена си Емили, и двата им лабрадора. Дом и Емили, обичат да прекарват свободното си време в природата и тичат по пътеки. Брок е от Калифорния, но живее в Ню Йорк със семейството си. Той е присъствал на десетки Тони награди и гали по работа, но предпочита да катери и ходи на походи в Адерондекските планини. Крис Райтс  е от Саинт Луис, където е бил главен прокурор за над 20 години. Тези дни се наслаждава на живота в Брекенридж, където е ски учител и притежава  билярдна маса  на най- високото място в Колорадо. Той е проверил с неговите съседи за това твърдение.

 На другата въжена линия поведени от планинския лидер Никол, са Кери, Матиас, и Давид. Никол е от Сан Франциско, и прекарва повечето лета като гид за РМИ, през останалото време обича да катери и съчетава нейната бакалаварска степен  по архитектурно инженерство.  Кери е гръбначен хирург от Нова Каролина, който се натъква на  неговата професия след кратък период в строителството. След като се усетил, че  “има мозък” (по негови думи), той се насочва към философия и после хирургия, защото се използват отверки и пирони като встроителството. Матиас е мой съимигрант от Швеция. Той  живее в Бостън със семейството си, но неговата страст е в катеренето на високите точки на Европа и Азия. Давид, съснай- големия фен клуб от нашия екип, е от Кентъки, но в момента е директор на ски училище в Охайо. Където имат нужда от само три дни и температури под нулата натрупат машинен сняг на 100 акра терен, за да отворят ски пистите за клиенти. Много е горд от новите системни продобивки като РФИД, нон стоп воден източник  и т.н. Не на последно място е въжения екип воден от Сет. Катерачите са София, Нате и Томас. Сет е от Тенеси, но живее във Вашингтон с жена си. Най- интересния факт за него според мен е, който научих за него до момента е, че Сет е прекарал неговия меден живеят в Ню Уорк, тяхната страст е многодневни походи, и достигането на най високите точки на всеки щат. София като докторант на Философия ни обясни възможно ли е да пътуваме през времето, и различните версии на Аз, през междузвездните системи. Нещото което е очевидно от пръв поглед за Тате е абсолютната обич към София. Те ни подсигуриха със нови сладки и солени храни за останалите дни на експедицията. Благодарим ви за Вашата щедрост. Оставих един от най- оживените характери на екипа за последно. Томас, който е от Ванкувър, Канада, и е фокусиран на по техничен терен в неговата страст към планински терени, именно ледниково катерене, много стръмен терен из Аляска за сега. Денали е просто тест за сега. Той учи да бъде кинезеотерапевт и е инструментален в тези почивни дни като ни показва упражнения за специфични мускули, който ни помагат да сме във форма. Отделно той е главния ресурс на шеги и забавни истории.  Това е нашия шарен лагер обединен от една обща цел - върха на Денали! ефърт  20 мили и 5000 фута височина до базови лагер и обратно,  да се върнат при нас и да продължим да катерим към 14ти лагер.

RMI Climber Rossi Simeonova

All is well on the trek!

Today we left Pheriche and hiked further up the valley to Lobuche. One highlight of the day was crossing the terminal moraine of the Khumbu Glacier. A moraine is a mass of rocks and sediment carried down by a glacier. Some of the white rock we walked across is millions of years old! 

The second highlight of today was stopping at the Climber’s Memorial at the top of Thukla Pass. It’s a humbling place to be with over 100 memorials of climbers who have lost their lives in the mountains. With the misty clouds moving through and the many prayers flags surrounding the memorial stones, it was surreal. After leaving the memorial, we carried on a gentle trail leading us to Lobuche at nearly 16,200 feet.

We were greeted with warm tea and veg fried potatoes for a late lunch. We also got to share a masala tea with our porters and Sherpa guides. We could not do this trip without them and it was a special day for us all to get to sit down together. We spent the afternoon resting and enjoying good conversation with our team. All while cuddled up next to the warm stove and in our puffy pants! It’s a chilly night in Lobuche but we’re all happy to be here and be healthy.

RMI Guides Jess, Sam and the base camp crew

We are off the grid! Battling through holiday traffic as the bus was continually sprayed with celebratory foam and squirt guns, we made it beyond the hoards. Arriving at Antisana Base Camp was a welcome relief as we showed up to our private camp and pitched tents in the páramo. The mountain was out, and we caught glimpses of Cotopaxi as well. The team spent several hours learning how to rappel safely and added to our knowledge a couple more hitches.

Now we are settled into our tents, waiting for dinner. Tomorrow morning will include more training before we rest in the afternoon in preparation for our climb.

RMI Guide Dustin Wittmier & Team

Today is the day we finally pack up our chubby duffel bags, steal some chocolate filled croissants from our top notch breakfast buffet and hit the road.   Quito is a beautiful city, home to an incredible history and architecture but it is also home to 3 million people.   Buses here burp massive diesel fumes imitating tiny volcanoes and the horns are not quite a song bird, so after a few days, the country is calling.  
On this note, our team all proved they are a timely bunch being packed and ready by 7:30, so we loaded Victor’s magic bus and headed toward our second acclimatization mountain, Fuya Fuya.   If you strapped a gps on crow and flew it to the mountain it would only fly 85 miles or so but on the ground, that distance took three hours or cover.  Upon arriving in the small town of Otavalo, our bus head upward into the hills on old cobble stone roads, similar to what you would find in Europe.   Halfway to the trailhead we were stopped by a child no older that seven who had a rope tied across the road.  In a fantastic show of entrepreneurship, he engaged those tiny arms, pulled the rope tight and forced the bus to a surprised halt.  Out of pure respect for the hustling toll collector we paid him his asking price and off we went.   
Where the road ends, there is a beautiful crater lake formed by the sinking of the volcano in its last eruption.  We parked, shouldered our light packs and made the two hour hike through interesting native fauna and steep grassy slopes to the summit of this 14,000 foot peak.  Being an adventurous crew, we then traversed west along a skinny ridge to Fuya’s neighbor peak providing some fourth class rock scrambling and enjoyable steep movements.   Unfortunately the clouds decided to join the party and occlude our grand vista of surrounding peaks and the deep blue lake but overall the weather stayed dry and warm.  
An hour long descent brought as back to the bus and another hour, back to town.  Our toll collector did not greet us on the trip down but his encounter certainly provide a laugh for the rest of the evening.   
After a nice lunch we landed at La Casa Sol or the sun house, in English, where we practiced some knots, ate dinner and enjoyed a good nights rest.  Tomorrow we move up to Cayambe where things begin to get a bit colder and more real!  
More to come.   

RMI Guide Adam Knoff